Моята мила, единствена, най-добра приятелка си дойде най-после от Испания. Говорихме преди няколко минути. Дошла си преди 5 дена. Подала е документите за развод.
   Загубени в превода - това са мъжете и жените от моето поколение. Не разбрахме защо ни се случи това. Наложи ни се да се борим така както на никой друг. 
   Борихме се със социалистическото си възпитание. Борихме се с глада по време на купонната система. 
   Борихме се с безработицата, с инфлацията. Борихме се със системите на здравеопазването и образованието докато отгледаме децата си. Борихме се с вичко и всички за да оцелеем.
   Накрая успяхме.
   Но загубихме себе си. Загубихме близките си. Загубихме мечтите си. 
   Останахме сами. Самотни.
   Обичам те скъпа моя приятелко.

че Господ ни дава толкова, колкото можем да носим.

сигурно погледнати отгоре изглеждаме като поколение, което може много да носи. а погледнато откъм нашата страна - тежко е.

знаеш ли, в Сиера Леоне (сега май се казва иначе) имат една поговорка: "Не е леко да се носи тежко."

поздрави на тебе и на приятелката ти. и повече успехи занапред.

Здравей, всеки може да стигне до развод. Ако хората имат различни интереси, не се разбират и децата им носят последствията от това, по- добре да се разделят. Развода не е самота, напротив ново начало, надежда за по- добър живот.

не очаквах такъв тъжен постинг от тебе!

но е правдив.

наистина много е тъжно. и аз се чувствам като част от някакво Изгубено поколение Х..... установила съм,че във всяко едно поколение има по една такава изгубена част.

напълно те разбирам какво ти е без твоята най-добра приятелка. имам такакава /благодаря ти, Господи!/ и е един от малкото хора, които обичам истински. единствената ми сбъдната любов може би на тоя свят. напоследък злободневието и гореспоменатата борба за оцеляване, замъгляват блясъка на това чудо в моя живот..... всеки път съм щастлива, когато я видя, а нещо не я виждам често и даже се замислям да замина от България.
имам и още една приятелка дето е далеко, но винаги като я чуя ми се възвръща самоувереността и споментът затова какъв хубав човек съм и че съм обичана.

Виж това не е развод на хора скучаещи и търсещи по-различен секс в интернет. Това е развод на хора, които се бориха за живота на детето си (родено 1990 г. 970 гр. в Полша и оцеляло, защото там бебетата оцеляват), борба с астмата му е лекото увреждане на крачетата. Санаториуми, операции. Да не се мислиш, че това го е плащала всичкото здравната каса. Борба да започнат собствен бизнес. Фалиране няколко пъти. Накрая всичко се успокои. Вече имаха свой дом, своя кола и два магазина (не собствени, а под наем). Тук трябва да кажа, че аз и приятелите ми от моето поколение не сме от хората, на които на сватбата им подаряват ключове за нова апартамент и кола. Всичко от първото до последното е закупено с труд и то къртовски. Тя се измори. Казваше "знаеш ли май се обърках дали вчера говорих с теб или сънувах". Той е много кротък, тих, спокоен човек. Тръгна по лекари, пропуши на трийсет и няколко. Това не е развод породен от скуката на бързоспечелени много пари.

И аз така съм чувала. Утрото е по-мъдро от вечерта и сега вече всичко изглежда значително по-добре.

на когото и сърцето, и ума са му на място. и затова ти желая от сърце много сили. да живее мъдростта на утрото!