Постинг
23.08.2011 09:53 -
100 евро
Вчера пътувахме с малката до парка Заимов с трамвай. Както разбирате това си е преживяване в нашата страна. Постоянно и правя забележка да говори по-тихо, в градския транспорт сме безобразни, шума ме дразни ужасно. "Сто евро" проехтява в главата ми.
Е, не, това продължава вече трета седмица. Едно е някаква мелодийка да ти се забие в главата и да няма отърваване, но това лято мозъка ми е блокирал на "100 евро". Бях в Плевен, родния ми град и пътувахме, отново с обществен транспорт-тролей от кв. Сторгозия до парк Кайлъка. Това си е много път. Две шумни жени говорят през целия път без да се съобразяват, че е добре да се спазва някакво приличие.
- "100 евро", представяш ли си! Да и изпрати "100 евро" да ги даде на сватбата!
- Ти сега къде отиваш?
- Ами нося и тоалета в ресторанта, всичко съм и изгладила, хубава сватба ще бъде, а и баща и специално и изпрати "100 евро"!
- От Испания ли?
- Не, беше в Испания, сега е в Германия, от там и изпрати "100 евро".
Тук вече започвам да треперя, притеснявам се да направя забележка, в София е нормално да се скараш на някой шумен простак, но тук незнам.
- Добре, де това са много пари за подарък.
- Ами аз и направих бала, беше на уроци и сега е приета в УНСС, в София.
Естествено, че е приета в УНСС - София, всички момичета учат в УНСС-София, само, че скъпа мен не ме интересува и не викай в тролея - мисля си. Само си мисля.
- А той сега и изпрати "100 евро" да даде за подарък за сватбата.
Половин час път. Половин час във всяко второ изречение проехтяващо в проклетия тролей акцентът е "100 евро". Добре де скъпа, побеснях, мисля си само. За стоте евро всички разбрахме, но не разбрахме много ли са, малко ли са, добре ли е направил баща и или не. Мъчи ме този въпрос. "100 евро" и никакъв отговор, няма го финала, добре ли е, зле ли е.
Нашият живот - "100 евро"- около тях се върти всичко и няма отговор. "100 евро" висят във въздуха и мъгла, неяснота. Забиха ми се в главата трета седмица. Яде ме любопитството, но...., просто "100 евро", без продължение.
Е, не, това продължава вече трета седмица. Едно е някаква мелодийка да ти се забие в главата и да няма отърваване, но това лято мозъка ми е блокирал на "100 евро". Бях в Плевен, родния ми град и пътувахме, отново с обществен транспорт-тролей от кв. Сторгозия до парк Кайлъка. Това си е много път. Две шумни жени говорят през целия път без да се съобразяват, че е добре да се спазва някакво приличие.
- "100 евро", представяш ли си! Да и изпрати "100 евро" да ги даде на сватбата!
- Ти сега къде отиваш?
- Ами нося и тоалета в ресторанта, всичко съм и изгладила, хубава сватба ще бъде, а и баща и специално и изпрати "100 евро"!
- От Испания ли?
- Не, беше в Испания, сега е в Германия, от там и изпрати "100 евро".
Тук вече започвам да треперя, притеснявам се да направя забележка, в София е нормално да се скараш на някой шумен простак, но тук незнам.
- Добре, де това са много пари за подарък.
- Ами аз и направих бала, беше на уроци и сега е приета в УНСС, в София.
Естествено, че е приета в УНСС - София, всички момичета учат в УНСС-София, само, че скъпа мен не ме интересува и не викай в тролея - мисля си. Само си мисля.
- А той сега и изпрати "100 евро" да даде за подарък за сватбата.
Половин час път. Половин час във всяко второ изречение проехтяващо в проклетия тролей акцентът е "100 евро". Добре де скъпа, побеснях, мисля си само. За стоте евро всички разбрахме, но не разбрахме много ли са, малко ли са, добре ли е направил баща и или не. Мъчи ме този въпрос. "100 евро" и никакъв отговор, няма го финала, добре ли е, зле ли е.
Нашият живот - "100 евро"- около тях се върти всичко и няма отговор. "100 евро" висят във въздуха и мъгла, неяснота. Забиха ми се в главата трета седмица. Яде ме любопитството, но...., просто "100 евро", без продължение.
Безплатен градски транспорт в новогодишн...
Трета бус лента по бул. Цар Освободител ...
Чрез нов европроект Варна ще търси финан...
Трета бус лента по бул. Цар Освободител ...
Чрез нов европроект Варна ще търси финан...
