Постинг
24.10.2012 15:31 -
Ябълки
Да напиша нещо, това-онова.
Годините ми изтичат през пръстите като пясък и музата за писане си заминава или по-скоро се е превърнала в една освирепяла истеричка, хейтърка за по-модерно (днес четох някъде една статия, където тази дума и формите и бяха повторени над 10 пъти, значе е модно) и не ми се иска да ви заливам с чернотия.
Положително казано - показа се слънце към 14.00 часа.
Скоро ще получа заплата, Всичко съм си свършила на работа и съм спокойна, игнорирам малко по-успешно полуделите си колеги, които смятат, че след 10-години стаж са велики специалисти, че са незаменими, умни, изключителни и особено значими.
Децата са здрави. Е,сутринта в ОДЗ-то на малката, мед. сестрата ме сюрпризира, че има дете със салмонела и трябва да носим акита, но ще ни се размине, надявам се. Сина ходи на лекции, гледам го - имам надежда за него, тайно се надявам да замине да учи в чужбина (не ме укорявайте по темата, просто няма да се навия да ви отговарям на псевдопатриотичните ви нападки).
Всичко си е както трябва. Добре, но това до тук няма да ви е интересно, трябва нещо другичко да напиша.
Вечер си пускам телевизия и...щрак-щрак-щрак - нищо, затова гледам ББ. И виждам, че там е като тук при мен и съм разочарована. Все пак там, онези хора трябва да са по-различни от интригантстващите ми колежки, но не, същите са. Все пак там не следва всички да се обединяват около идеята да убият по-слабия също като тук при мен, но не, същото е. Ми, хубаво, скука, но пък все едно съм си на работа иначе трябва да гледам турски сериали. Или пък новини.
Не пропускам новини. Ми то в журналистиката като в живота при мен, има си глупости и скука. И в политиката също. Проблем с Л. Живкова някакъв, смешно нещо, едни луди я чевстват, други луди протестират и с това е пълно в новините и в мрежата. Някъде нямало болница и протестират. В бюджета нямало пари за майките, но май щяло да има за пенсионерите, да се чудиш защо нашенци искат да се пенсионират в Гърция. Догодина, казват ще е лошо като тази или още по-лошо. Обсерваторията в Рожен е пред фалит, млади учени взимат 240 лв. за да и се закърпи бюджета. Скука. Това е живота ми.
1989 г. бях на 20 г. Сега съм на 43 г. Постигнах нещо - взех магистратура, работя, винаги съм работила, родих 2 деца, имам някои дребни нещица, нали се сещате - компютър, телевизор, пералня и т. н. Смея се на мъжа ми, че като види ББ все вика, а е толкова тих човек. Смятам приходи-разходи, толкова за храна, ток, и др. сещате се, толкова за децата.
Миналата седмица ми беше кофти, депресийка, нормално. Чух се с един колега от провинцията, голям пич. Помрънках му, а той вика ---Спокоооойно, ще се оправиш, тя и мойта така, кръвното ту ниско ту високо. Викам и "Яж ябълки, ма!". Тя не яде. Паднах с него, сдъвках го на бързо, че ако ми е мъж просто ще го отвея за тези ябълки. Да, ама цяла седмица за тях мисля. Явно в ябълките е истината, казвам ви. Заради това ви пиша и тези глупости днес. Яжте ябълки бе хора.
Годините ми изтичат през пръстите като пясък и музата за писане си заминава или по-скоро се е превърнала в една освирепяла истеричка, хейтърка за по-модерно (днес четох някъде една статия, където тази дума и формите и бяха повторени над 10 пъти, значе е модно) и не ми се иска да ви заливам с чернотия.
Положително казано - показа се слънце към 14.00 часа.
Скоро ще получа заплата, Всичко съм си свършила на работа и съм спокойна, игнорирам малко по-успешно полуделите си колеги, които смятат, че след 10-години стаж са велики специалисти, че са незаменими, умни, изключителни и особено значими.
Децата са здрави. Е,сутринта в ОДЗ-то на малката, мед. сестрата ме сюрпризира, че има дете със салмонела и трябва да носим акита, но ще ни се размине, надявам се. Сина ходи на лекции, гледам го - имам надежда за него, тайно се надявам да замине да учи в чужбина (не ме укорявайте по темата, просто няма да се навия да ви отговарям на псевдопатриотичните ви нападки).
Всичко си е както трябва. Добре, но това до тук няма да ви е интересно, трябва нещо другичко да напиша.
Вечер си пускам телевизия и...щрак-щрак-щрак - нищо, затова гледам ББ. И виждам, че там е като тук при мен и съм разочарована. Все пак там, онези хора трябва да са по-различни от интригантстващите ми колежки, но не, същите са. Все пак там не следва всички да се обединяват около идеята да убият по-слабия също като тук при мен, но не, същото е. Ми, хубаво, скука, но пък все едно съм си на работа иначе трябва да гледам турски сериали. Или пък новини.
Не пропускам новини. Ми то в журналистиката като в живота при мен, има си глупости и скука. И в политиката също. Проблем с Л. Живкова някакъв, смешно нещо, едни луди я чевстват, други луди протестират и с това е пълно в новините и в мрежата. Някъде нямало болница и протестират. В бюджета нямало пари за майките, но май щяло да има за пенсионерите, да се чудиш защо нашенци искат да се пенсионират в Гърция. Догодина, казват ще е лошо като тази или още по-лошо. Обсерваторията в Рожен е пред фалит, млади учени взимат 240 лв. за да и се закърпи бюджета. Скука. Това е живота ми.
1989 г. бях на 20 г. Сега съм на 43 г. Постигнах нещо - взех магистратура, работя, винаги съм работила, родих 2 деца, имам някои дребни нещица, нали се сещате - компютър, телевизор, пералня и т. н. Смея се на мъжа ми, че като види ББ все вика, а е толкова тих човек. Смятам приходи-разходи, толкова за храна, ток, и др. сещате се, толкова за децата.
Миналата седмица ми беше кофти, депресийка, нормално. Чух се с един колега от провинцията, голям пич. Помрънках му, а той вика ---Спокоооойно, ще се оправиш, тя и мойта така, кръвното ту ниско ту високо. Викам и "Яж ябълки, ма!". Тя не яде. Паднах с него, сдъвках го на бързо, че ако ми е мъж просто ще го отвея за тези ябълки. Да, ама цяла седмица за тях мисля. Явно в ябълките е истината, казвам ви. Заради това ви пиша и тези глупости днес. Яжте ябълки бе хора.
Червено-кафявата диктатура е факт. Убийс...
Делян Пеевски и Конституционният съд са ...
ХАОСЪТ ВОДИ ДО ИЗБУХВАНЕ НА НАСИЛИЕ. Нас...
Делян Пеевски и Конституционният съд са ...
ХАОСЪТ ВОДИ ДО ИЗБУХВАНЕ НА НАСИЛИЕ. Нас...
