Иска ми се нещо да напиша. Никак не ми се получава. Немога. Немога дори да говоря. Криза на възрастта. Повтарям си го за да се успокоя, за да приема, че всичко е нормално. Блогърите, тези които съм избрала за любими също не пишат честичко или ако го правят, то е за да пуснат музика или да пишат за политика. Обичам музика. Мразя политика. Усещам се, че тя е единствената, която може да ме активизира и то само, защото често ме разгневява. Мразя я и няма да пиша за нея. Спирам я. Живота ми изтече като пякък между пръстите. Политиката ме отвличаше с лъжите си от действителността, като много лоша реклама.
    Остана ми удоволствието да се вглеждам в хората. Обичам да пиша за тях, но те се промениха. Вече не са загадъчни, весели, интересни. Просто станаха тъжни и скучни. Бих казала, че са гневни, бързо избухват. Гледам младите, те са загубили наивността си още в детството и са се превърнали в млади възрастни. очите им несветят. Гледам и децата, дори те са угрижени, уморени, имат проблеми. Искам да стигна до обетованата земя. Ако я намеря ще я раздам на всички.
     Страшно тъп пост се получи, но пък не го четете и моля, ако ви дразни нека злостните коментари да са само по един, на мен ми става ясно и от малко.

"Обичам музика. Мразя политика."
Много точно казано - и аз съм така! :)
Поздрави! :)

Благодаря.

всъщност виждаш хората около теб като по-тъжни и по скучни, защото ти самата в момента си отегчена и ще ти станат отново интересни когато прогледаш през розовите очила или това не е задължително, просто се опитай да се забавляваш отново?
Всъщност при мен точно така се получи ^^
Поздрави