Не ми се иска този постинг да е лош т.е. да предизвиква някакви нихилистични чувства в тези, които ще го прочетат. За това, моля ви, намерете комичното в тези две случки. Аз и без това ще пиша по принцип само за неща, които действително са се случили, а не мисли. Моите мисли едва ли са толкова ценни за да занимавам аудиторията с тях.
    И така, ето два случая, в които аз, която по принцип съм импулсивна и като на всяко гърне мерудия винаги за всичко намирам да кажа по нещо, просто онемях. Загубих способност да реагирам. 
    Първият случай беше ....
    Не така не ми харесва. Иска ми се да си представете, че сте на мое място.
    Лято е, ама много, много горещо. Обедно време. Пътувате в автобус  на СКГТ (столична компания за градски транспорт), от тези дългите дето имат кръгче по средата. Вие сте в кръгчето. Като, че ли всички са в това гадно кръгче, защото хората сте много, много плътно един до друг. Носи се онази миризма, нали се сещате...да не изпадам в гадни подробности. Имате късмет и сте се хванали на пилона (онази дълга метална тръба дето е от тавана до покрива на автобуса, тук се изложих с описанието). Срещу вас стои, до вас опряла гърди жена на около четиридесет и няколко. Тя е от онези лелки (не, че аз не съм лелка), които с възрастта са наддали доста, носят бели блузки без ръкави, късо, бих казала по мъжки високо подстригани, с леко червендалесто лице. На жената видимо и е много натежала жегата. Лицето и е обляно в пот. Тя морно свежда глава и изтрива потно чело във вашия ръкав на злощастно протегнатата ви към пилона ръка.
    Есен е. Рано сутрин. Вие пътувате в тролей на споменатата по-горе компания. Пътувате за работа и полагате усилия да изпитате що годе положителни емоции за да зпочнете един ползотворен ден. Тролеят е пълен. Точно до последната врата има единична седалка обърната към вътрешността на тролея. Вие сте почити до нея. Там е седнала възрастна дама (не лелка), която изключително сериозно с голяма нокторезачка подрязва ноктите си (не маникюра). Ясно и звучно се чува цък-цък-цък и хвърчат нокти на всички страни.

Много "приятна" картинка. За съжаление се случват такива неща, по-често от колкото си мислим!

Уау! Гнусничко си е... Особено това с лелката... За другото - ако не гледам, може да си представя, че цъкането на нокторезачката е цъкане на GSM или нещо друго... Но някой да си избърше морното чело в МОЯ ръкав... Ееееее! Това вече е свръх изпитание за моята (иначе завидна) търпимост...

Благодаря ви за коментарите. Да ви кажа, когато си изтриха потта в ръкава ми аз наистина блокирах до степен, че след като стигнах след това благополучно на работа го разказвах като, че ли е клип от нещо като "Най-смешните хора и животни на планетата", а не се е случило с мен. Не можах да се ядосам.

Добър пример за подражание! :) Ако приемаме нещата с чувство за хумор, по-лесно ще съхраним себе си и ще можем да преодолеем негативизма, който вече направо ни залива...
Искрено ти се радвам, lelya! :)))